Атанаска Атанасова
В края на ХХ и началото на XXI век в лексикалната система на българския език се появяват нетипични за нея конструкции като е-подпис, е-бизнес, е-правителство, е-документ, е-книга и пр., при които първата съставна част е представлява съкращение от прилагателното електронен. Това са сложни съществителни, които се пишат полуслято. Този модел, възникнал в английски и зает в български, се оказва особено продуктивен, вследствие на което днес в живота на повечето от нас активно присъства е-то. Имаме е-образование, „посещаваме“ е-училище, учим по е-учебници, използваме е-речници, попълваме е-анкети, получаваме е-сертификати. Но защо е-то е толкова модерно? Основната причина за това е навлизането на информационните и комуникационните технологии в почти всички сфери от живота, в резултат на което непрекъснато възникват нови реалии и понятия, които се определят като „електронни“: електронно гласуване, електронно управление, електронно банкиране, електронно обучение. Езикът обаче се стреми към икономия, затова се появява просто е като съкратен вариант на думата електронен в нейните нови значения: 1. Който е свързан с данни, текст и под., въведени, написани на компютър (напр. е-книга). // Който се отнася до такива данни, текст, предназначени за изпращане, разпространение и под. по интернет (напр. е-дневник). 2. Който е свързан с използването на информационни и комуникационни технологии и интернет, който се осъществява, функционира, извършва и др. чрез такива технологии и интернет (напр. е-услуга) (Речник на новите думи в българския език. София: Наука и изкуство, 2010). Какви ли други езикови иновации ще ни поднесе животът в бъдеще?
в. „Аз-буки“, бр. 14, 2 април – 8 апри 2020 г.