Езиковата интуиция? Помага, но не се осланяйте винаги на нея

публикувано в: Граматика, Съгласуване | 0

Максим Стаменов

 

Едно от най-известните произведения в историята на българската литература са Записки по българските въстания на Захари Стоянов (1850 – 1889), които излизат в три тома през 1884, 1887 и 1892 г. Но колко от читателите знаят подзаглавието на тази знаменита книга? Предполагам, че няма да са много тези, които ще се досетят за него. То е „Разказ на очевидци. 1870 – 1876“. В този облик то фигурира в първото издание на книгата. За съжаление, в повечето следващи издания на Записките, които наброяват до днес към 50, това подзаглавие не се възпроизвежда и може би на това се дължи неведението за него дори на хора, които помнят и много харесват самата книга. Още по-любопитното обаче е по какъв начин са го запомнили онези, на които това им е работата – издателите, съставителите, редакторите и критиците на това съчинение.

Един от най-известните почитатели на Записките е професорът по класическа филология Александър Балабанов (1879 – 1955). На негова статия от 1922 г. „Един класик на българската литература“ се приписва „преоткриването“ на Захари Стоянов като класик на нашата литература наравно с Любен Каравелов, Христо Ботев и Иван Вазов. В издание на Записките от 1940 г., където посочената статия е възпроизведена като предговор, подзаглавието обаче е прибавено към заглавието в облика „Разкази на очевидец“! Същата грешка се оказва „вярна“ и в друг случай. Поетът и писателят Веселин Андреев в своя предговор към издание на Записките от 1983 г. посочва, че Стоянов не определя жанра на произведението, а просто слага подзаглавието „Разкази на очевидец“. Налице е и издание на Записките  от 1967 г., където подзаглавието е възпроизведено като „Разкази на очевидци“. Едва ли има друга книга от българската класика, чието подзаглавие, състоящо се от две пълнозначни думи, да е било при публикация в толкова случаи бъркано по различни начини – като че ли само и само да не отговаря на оригинала (при наличието на съставители, редактори и коректори, които отговарят във всяко издателство подобни неща да не се случват).

Защо професионалистите са направили тези грешки, след като би трябвало да са много изкушени литературно и книжовно? В случая те са станали жертва на собствената „езикова интуиция“, тъй като внушението на Захари Стоянов върви срещу здравия смисъл, който споделяме като носители на българския език като роден. В наглед непретенциозния израз „Разказ на очевидци“ силно впечатлява съчетаването на единственото число на „разказ“ и множественото на „очевидци“. Когато има много очевидци на някаква случка, ние автоматично предполагаме, че би трябвало за нея да има много разкази, които практически задължително не съвпадат напълно един с друг, смесват и объркват детайлите, извиняват авторите си, обвиняват другите и т.н. В случая обаче това не е така, при условие че не става въпрос за автомобилна катастрофа, а за историята на голямо въстание.

 

в. „Аз Буки“ бр. 1, 5 – 11 януари 2017 г.