Калина Мичева-Пейчева
Любопитно е да се направи съпоставка между български и италиански фразеологизми с идентичен лексикален състав и значение, както и с близко метафорично значение. Тук по нестандартен начин ще представя няколко примера и от двата вида. Сред първия вид попада популярният фразеологизъм със значение ‘имам много любовници’, който и в двата езика се конструира по един и същи начин – Ходя по жени / Аndare a donne. И след ходенето по жени настъпва времето да откриеш своята избраница и да ѝ поискаш ръката / Chiedere o domandare la mano di una donna. След като вече си се задомил, те завърта такъв ритъм – от сутрин до вечер си на крак / Stare in piedi. Често си много уморен, сякаш стъпваш с оловни крака / Andare con i piedi di piombo. Разходите нарастват и трябва да затегнеш колана / Stringere la cìnghia.
Откриват се и някои метафорични сходства във фразеологизмите за човешки взаимоотношения в двата езика. Има моменти, когато трябва да пазиш тайна, тоест да си държиш езика зад зъбите, или както казват италианците, „да си напълниш устата с вода“ – Aqua in bocca. Защото нека си признаем – някои хора наистина са яли от кокошка крак, направо си казват всичко, а на италиански „не могат да задържат нахут в устата си“ – Non sei capace di tenerti un cece in bocca. Все пак каквото и да стане, не бива да го слагаме на сърце, защото дори на свещениците не са чужди земните изкушения. Ние, българите, мислим, че попът има две ръце – с eдната взима, с другата благославя, но италианците са много по-красноречиви и иронични – I pretti anno sette mani per prendere e una per dare („Попът има седем ръце да взема и една да дава“).
в. „Аз-буки“, бр. 24, 17 – 23. VI. 2021 г.