Магдалена Абаджиева
В стихотворението си „Благодаря ти, Боже!“ поетът Иван Вазов изразява своята благодарност към Господа, като започва някои от строфите с думите „благодаря ти“, а други – със „сполай“ и „сполай ти“. В този текст може много ясно да се види, че звучащата вече остаряло лексема сполàй (сполàй ти) означава ‘благодаря’. Тя е неизменяема дума, която се употребява за изразяване на емоции и пожелания. В много текстове със сполай авторът показва своята признателност: Сполай на бога, оцеляхме от тая война. „Сполай ти, Господи, за любовта и хляба“ е името на сборник с повести и разкази от Коста Андреев. Сполай ти може да се използва и като пожелание в смисъл на ‘жив да си’: Е хайде, братко, сполай ти и със здраве.
Сполай ти е от гръцки произход, от израза εἰς πολλὰ ἔτη, който означава ‘за много години’. Отговаря на българския израз „На многая лета!“ и също като него се е използвал първоначално в литургичния език. Смята се, че думата ‘сполай’ e преосмислена в българския език като форма за повелително наклонение, а гръцкият завършек -τη – като кратка дателна форма на личното местоимение за 2 л., ед. ч. Днес сполàй (сполàй ти) се среща предимно в художествената литература, както и в народното творчество: „черната земя, момне ле, / „сполай“ не казва, / „сполай“ не казва, момне ле, / и не се радва“*).
* Цитатът е от текста на народната песен „Отдавна ли си, момне ле, калугерица?“, публикувана в електронното издание „Български фолклорни мотиви. Том 6. Любовни песни“, съставител Тодор Моллов (https://liternet.bg/folklor/sbornici/bfm/6/content.htm).
в. „Аз-буки“, бр. 34, 20 – 26. VIII. 2020 г.