Марияна Цибранска-Костова
Думата мързел е с праславянски корен, чието основно значение е ‘нещо гнусно, отвратително’, от същия корен в старобългарски са: мрьзость ‘низост’, мрьзъкъ ‘позорен, долен, безчестен’. По-късно мързел придобива вида и значението, с които я употребяваме днес. За назоваване на безделието, липсата на желание за труд в старобългарския език се използват следните най-чести синоними: нерадениѥ, лѣность, праздьньство. Нерадениѥ има прозрачна структура и означава буквално ‘неработене’, от глагола радити ‘върша, правя нещо’, сравни и днешната старинна дума радетел ‘човек, който се труди усърдно за нещо’. Лѣность произхожда от съществително лѣнь ‘мързел’, същият корен е запазен в съвременните ленив, леност, лентяй. Праздьньство се свързва с празнотата, липсата на дейност. По същия начин е образувано и съществителното празник ‘ден, празен от работа’.
В средновековните християнски текстове трудът е ценност, свързана със смирението, скромността в материалното притежание, благодарността за благата, дадени от Бог на човека. В редица нравоучителни възрожденски съчинения християнската нравственост се съчетава с модерните идеи за възпитание, труд и просвета. В превод от 1837 г. на известното съчинение на Бенджамин Франклин Пътят към богатството, осъществен от Гаврил Кръстевич, се срещат редица сентенции, които не са загубили своето внушение и днес:
Праздностьта е подобна на раждата. (Безделието е подобно на ръждата.)
Имашь ли нѣщо за утре да варшишь, сварши го днесъ. (Ако имаш работа за утре, свърши я днес.)
В наши дни наред с думата мързел се употребяват думите леност, лентяйство, безделие, безделничество. Макар че всички те са близки синоними, при употребата им трябва да се има предвид разликата в значението: първите две думи се употребяват със значение ‘нежелание, неохота за работа’, а думите лентяйство, безделие, безделничество означават ‘незаетост с работа, прекарване на времето без работа’.
в. „Аз-Буки“, бр. 6, 10. II. – 16. II. 2022 г.