Симеон Стефанов
През месец май, в „сезона на баловете“, медиите често отразяват тържественото в живота на всеки ученик или ученичка събитие – абитуриентския бал, понеже е прието да се смята, че от този момент нататък децата ни порастват и стават възрастни.
Употребите: *абитюрент, *абитюрентка, *абитюрентски (бал), са грешни. Говорещият, понеже не успява да разпознае фонетичната, словообразувателната и семантичната страна на думата, променя реда на звуковете и образува нова, неразпознаваема и нищо неозначаваща единица: абитуриент > *абитиурент > *абитюрент. Затова е важно да се знае, че абитуриент ‘ученик, който завършва средно образование, зрелостникʼ (Речник на съвременния български книжовен език. Т. 1. 1955: 2), с производни в българския език: абитуриентка ‘ученичка, която завършва средно образование, зрелостничкаʼ (пак там), абитуриентски прил. ‘който се отнася до абитуриент/абитуриенткаʼ (пак там), навлиза в българския език чрез немското Abiturient ‘ученик, който завършва средно образование, зрелостникʼ. Тази немска дума произхожда от латинското сегашно деятелно причастие abituriens, abiturientis ‘тръгващ, отиващ си; който си тръгва, отиваʼ към латинския глагол abeo, abivi, abitum, abire ‘тръгвам си, отивам сиʼ, образуван в латински език от представка ab ‘отʼ и глагола eo, ivi, itum, ire ‘ходя, вървяʼ (Български етимологичен речник. Т. 1. 1971: 1). Поради това единствено правилни са формите абитуриент, абитуриентка, абитуриентски (бал).
Когато не сме сигурни в звученето и значението на някоя дума, трябва да проверяваме в речниците. А отговорът на въпроса от заглавието е: абитуриентите поемат по своя път в „света на възрастните“.
в. „Аз-буки“, бр. 24, 15. – 21.VI.2023 г.