Марияна Цибранска-Костова
Чували сме често и ученици, и преподаватели да задават въпроса защо вкъщи се пише слято, а у дома – отделно. Отговорът е свързан с историята на езика ни. Вкъщи съдържа стара падежна форма на съществителното, която не се употребява самостоятелно, сравни също: настрани, вкупом, напосоки (Официален правописен речник 2012, с. 57). В израза у дома също има стара родителна форма на дом след предлога у, но тя съвпада с членуваната форма на съществителното и може да се употребява самостоятелно: отидох до дома.
Данни от писмените паметници допринасят да разберем как е употребявано това наречие исторически. Нека приведем два интересни примера от Абагара на католическия епископ Филип Станиславов, отпечатан в Рим през 1651 г., който е смятан за първото печатно произведение на новобългарски език. В своето оригинално поучение срещу врачки и баячки духовният наставник Станиславов препоръчва на християните да не общуват с такива лица и да не ги допускат в домовете си. Той пише два пъти: ни у кашти да се упуштаиу (нито вкъщи да се пускат); како вие драга братио и мили сестре, пуштате у вкащи (как така вие, драги братя и мили сестри, ги пускате вкъщи). Вижда се, че съществителното къща в стар местен падеж влиза в състава на устойчив израз, който отразява междинен етап от образуване на днешното наречие вкъщи. В Абагара предлогът в често се явява във варианта у, което е типично за западнобългарските говори. Особено интересен е вторият пример. В него се дублира употребата на предлозите у и в, за да се изтъкне домът както свещено лично пространство.
Примерите от Абагара ни напомнят, че историята и съвременното състояние на всеки език се намират в неразривна връзка.
в. „Аз-буки“, бр. 31, 3. – 9. VIII. 2023 г.