Елка Мирчева
Често използваме чужди думи, без да имаме напълно ясна представа какво означават те. Да вземем например минимален, максимален, оптимален, с употребата на които нерядко се злоупотребява. Няма да се старая да ви убедя да ги замените с домашни думи. Тези заемки са заели здраво своето място в езика ни. След заемането си думите се адаптират към граматичната система на българския език – като прилагателни минимален, максимален, оптимален могат да се степенуват. И така се стига до следните примери: *Моят съвет е да търсите по-оптимален метод; *Българската минимална работна заплата е най-минимална в целия ЕС; *Този резултат и най- максималният при подобни обстоятелства; *Търсете най-оптималното решение на този казус и др.
Неправилността на степенуваните прилагателни в тези изречения се дължи на значението на заетите в нашия език думи. Минимален, максимален, оптимален са превъзходни степени на латински прилагателни: минимален на malus ‘малък’; максимален на magnus ‘голям’; оптимален на bonus ‘добър’. Съществуващите речници дават точни дефиниции, в които неизменно присъства: „в най-висока степен“.
Българският език е избрал да присъедини към речниковия си фонд именно суперлативните форми на инак съвсем обикновени и съществуващи в езика ни прилагателни. По тази причина те нямат нужда от допълнително подсилване с частиците по– и най-. Напротив, употребата им говори за неумело използване на речниковото богатство. Ако искате да поставите особено голям акцент на ниските възнаграждения на българите в сравнение с останалите страни от ЕС, можете да изберете вариант като този: През юли най-ниската минимална заплата в ЕС е била в България.
в. „Аз-буки“, бр. 29, 20 – 26. VII. 2023 г.