Марияна Цибранска-Костова
Една от най-честите граматически грешки в ученическите преразкази е неправилното съгласуване между отделните думи, които изграждат изречението. Съгласуването е тип свързване, при което една дума в изречението трябва да приеме граматичните характеристики на друга – род, число или лице. Много чести в писмените текстове са следните погрешни съгласувания:
1. Неправилна форма на прилагателното (което е част от съставно именно сказуемо) при подлог в среден род: *Момчето влезе в стаята, беше весел и усмихнат (вместо весело и усмихнато); *Едно момиченце излезе на сцената, беше елегантна и красива (вместо елегантно и красиво) в новата си рокля. Подвеждащ в тези случаи е реалният биологичен род на лицата, към които реферират подлозите, но не бива да забравяме, че думите момиче, момче, врабче и техните умалителни са съществителни от среден род.
2. Неправилно съгласуване по число между подлог и сказуемо: *Думите на Калина от баладата „Неразделни“ показва (вместо показват) трагичната съдба на влюбените. Думата балада в ж. род подпомага грешката, но не тя, а лексемата думите е подлогът в изречението. При еднородни подлози сказуемото трябва да е в множествено число: *Ръцете и главата на снежния човек започна да пада (вместо започнаха да падат). Обратното, ако подлогът е един, сказуемото остава в единствено число: *Мъжът с двете деца пресякоха (вместо пресече) кръстовището, в примера думата деца е в състава на несъгласувано определение, а не е подлог.
Подобни грешки се избягват с повече внимание върху създавания текст и със задължителното му повторно прочитане и редактиране, защото, ако в разговорната реч те могат да се приемат за неволни, при писмено изразяване не са допустими.
в. „Аз-буки“, бр. 40, 5 – 11.10.2023