Сия Колковска
В писмената практика съществуват колебания относно рода на думата стенопис. Тя се използва и в мъжки, и в женски род. Срещат се както словосъчетания съвременен стенопис, монументален стенопис, древен стенопис, в които думата е от мъжки род, така и словосъчетания съвременна стенопис, възрожденска стенопис, повредена стенопис, в които тя е от женски род.
Тези колебания се наблюдават понякога дори в рамките на един и същи текст, например едновременно се употребяват декоративна стенопис и декоративен стенопис, църковна стенопис и църковен стенопис. Поради тази причина се открива и разнородно членуване на думата: с пълен член -ът и кратък член -а, когато се приема за мъжкородова (стенописът, стенописа), или с член -та, когато се приема за женскородова (стенописта).
Според Официалния правописен речник на българския език (БАН, „Просвета“, 2012) обаче съществителното име стенопис е от мъжки род. Следователно правилно е да напишем съвременен стенопис, повреден стенопис, стенописът е древен.
Причина за колебанията в рода на думата стенопис и неправилното ѝ отнасяне към съществителни имена от женски род вероятно е сравнението ѝ с други сложни думи, които съдържат втора основа -пис и са от женски род. Такива са например съществителните живопис, иконопис, бързопис и тайнопис. Показателен за различния род на този тип сложни думи е фактът, че други образувания, които имат втора основа –пис, са от мъжки род според Официалния правописен речник на българския език (2012), например: ръкопис и стъклопис.
в. „Аз-буки“, бр. 6, 8-14.02.2024 г.