Диана Благоева
В предаване по една от най-гледаните телевизии у нас чухме следния коментар от лекар за вероятността от заразяване с Covid-19: Шансът да се заразим, е достатъчно голям и в градския транспорт. В пресата пък четем следното: Колкото по-често почистваме, толкова по-малък е шансът да се разболеем; Има реален шанс да загубим позициите си на пазарите; Според доклад на кабинета в края на годината има шанс за загуба на 5,8 млн. евро. Уместна ли е употребата на думата шанс в тези примери? Нека да се обърнем за справка към речниците.
Съществителното шанс е заемка от френски и навлиза в българския език през Възраждането. Най-ранната лексикографска регистрация на думата е в „Речник на чуждите думи в българский език с обяснение на корените им“ (1893) от А. Николаев. Там нейното значение е определено така: „Надежда или вероятност за успех, за сполука“. „Речник на чуждите думи“ (1947) от Стефан Младенов дава следното тълкувание: „Вероятност или изглед за успех“. В „Речник на чуждите думи за всички“ (2007) от Е. Пернишка са обособени две значения: 1. Възможност за успех. 2. Добър случай, щастие, успех, късмет.
Както се вижда от приведените дефиниции, от XIX век насам основното значение на думата шанс не се е променило. С нея се означава възможност или вероятност за постигане на нещо, което се преценява от говорещия като добро, благоприятно, желано, а не изобщо възможност или вероятност за настъпване на нещо (било то положително или отрицателно). В цитираните по-горе примери едва ли заразяването, разболяването или понасянето на загуби е нещо, което авторът на изказването оценява като добро и желано. Ето защо съществителното шанс е неуместно употребено. Вместо него в подобни контексти би трябвало да бъдат използвани думите възможност или вероятност, които са с по-широко значение.
в. „Аз-буки“, бр. 16, 22 – 27. IV. 2021 г.