Ванина Сумрова
Със съществителни като роднина, хаймана и хайта назоваваме лица и от двата пола. В езика ни те са малка група, включваща имена като балама, маскара, мижитурка, пияница и др. Характерен за тях е завършекът -а или -я, както и стилистичната им маркираност – обикновено те са разговорни (панта ‘безделник, лентяй’), простонародни (пинтия ‘скъперник’) или остарели (нехранимайка ‘нехранимайко, безделник, лентяй’). Обединява ги и фактът, че повечето изразяват неодобрителност или пренебрежителност.
Друга особеност на тези съществителни имена е, че определението към тях (прилагателно, местоимение, числително) може да бъде и в мъжки, и в женски род: страшен хаймана и страшна хаймана, този мижитурка и тази мижитурка, един будала и една будала.
При такива съществителни може да се срещне съгласуване в женски род, въпреки че се назовава лице от мъжки пол, защото окончанието -а или -я най-често е признак за женски род. Откриват се примери от художествени произведения: С мене беше и едно момче, наша роднина, завеждах го да го оставя във Врачеш при вуйча му на хана. Т. Влайков; Тоя симидчия (‘човек, който прави и продава симиди, вид питки’) беше голяма пияница. К. Гълъбов; както и от интернет: винаги ме е било страх, че ще се превърна в някакъв чичка – в някаква такава мижитурка; баща му беше някаква пиянка.
Книжовната норма обаче определя съгласуването да бъде в зависимост от пола на назованото лице – да се използва съгласуване в мъжки род: наш роднина, такъв балама, този шушумига, ако става въпрос за мъж, и в женски род: наша роднина, такава балама, тази шушумига, когато се говори за жена.
в. „Аз-буки“, бр. 22, 01. – 07. VI. 2023 г.