Ванина Сумрова
Случва се да се сгреши правописът на думи, съдържащи удвоени (еднакви) съгласни, както и обратното – погрешно да се напише двойна вместо единична съгласна. Спирам се на примерите с двойно т и двойно н.
Членуваната форма на съществителните имена от ж.р., завършващи на съгласната -т, като пролет, доблест, вест, страст, радост, младост, бодрост, сладост и т.н., се пише с двойно т, тъй като към завършека на думата (съгласната т) се прибавя определителният член за ж.р. -та: пролетта, доблестта, вестта, страстта, радостта, младостта, бодростта, сладостта. Ако завършекът на имената от ж.р. е друг, при членуване няма условие за удвояване на съгласната т, поради което са погрешни форми като свещтта, обичтта, стръвтта, кръвтта и др., които могат да се видят и в интернет. Правилно е свещта, обичта, стръвта, кръвта.
Съгласната н се удвоява във формите на онези прилагателни, които в нечленуваната форма за м.р. ед.ч. завършват на -нен, от което гласната е изпада, напр. конния(т), конна(та), конно(то), конни(те) – от конен; есенния(т), есенна(та), есенно(то), есенни(те) – от есенен; ранния(т), ранна(та), ранно(то), ранни(те) – от рàнен и т.н. Ако обаче гласната е не изпада от посочения завършек (-нен), тогава няма удвояване на съгласната н: напр. формите на прилагателното зърнен са зърнения(т), зърнена(та), зърнено(то), зърнени(те); на копринен – копринения(т), копринена(та), копринено(то), копринени(те).
Ако прилагателното в м.р. ед.ч. завършва на н или на -ен, неговите форми не са с двойно н, напр. финия(т), фина(та), фино(то), фини(те) – от фин; обикновения(т), обикновена(та), обикновено(то), обикновени(те) – от обикновен.
в. „Аз-буки“, бр. 26, 25. VI. – 1. VII. 2020 г.