Михаела Кузмова
Ако следите новините от света на спорта, вероятно нерядко се случва да чуете или да прочетете, че някой отбор или състезател „води на“ друг, например: „Левски“ води на „Ботев“ след 45 минути игра или Хамилтън води на Маса със седем точки в класирането при пилотите. А в навечерието на последните парламентарни избори някои сериозни медии публикуваха информации за прогнозните резултати под заглавия като: ГЕРБ води на „Продължаваме промяната“ с над 9 процентни пункта или В Пловдив ГЕРБ-СДС води на косъм на ПП.
Използването на предлога на в тези случаи е отклонение от установената книжовноезикова практика, според която глаголът водя в значение ‘имам преднина, начело съм в някакво състезание’ се употребява с предлозите срещу и пред. Предлогът срещу се е наложил при посочване на отбора, който има по-слаб резултат по време на конкретен, най-често футболен, двубой: Топката лети по вярна траектория – след миг „Тракия“ ще води с 1:0 срещу „Локо“; „Левски“ води с 4:0 срещу „Ботев“ в Пловдив. Ако обаче става дума за представяне на отбори или спортисти в поредица от състезания, т.е. за класиране, отборът (или спортистът) с по-слаб резултат се посочва с предлога пред: „Лестър“ води пред „Тотнъм“ със 7 точки; Няма промени в челната тройка – Джокович води пред Федерер и Мъри. Употребата на предлога пред е утвърдена в книжовноезиковата практика и при случаи, когато се говори за класации и единоборства извън сферата на спорта, например: Настоящият президент води пред съперника си с 5%; Консервативна партия води пред лейбъристите в предизборните сондажи; Варна води пред София по качество на живот.
В официалното общуване би трябвало да се спазват тези установени книжовноезикови норми.
в. „Аз-Буки“, бр. 49, 08. – 14. XII. 2022 г.