Елка Мирчева
Траките са индоевропейски племена, населявали от II хил. пр. н. е. до VI в. след н. е. области от днешните България, Румъния, Молдова, Гърция, Турция, Северна Македония, Сърбия. Траките нямат своя писменост, оскъдни са и записите, направени с гръцки букви. Многократните нашествия на келти, сармати, алани, готи, хуни, авари, прабългари и славяни през IV – VI в. водят до постепенното отмиране на тракийския език. След създаването на българската държава част от потомците на траките се включват в българския етнос. Останки от техния език намираме предимно в местни имена – Карпати, Родопа, Ниш, Скопие; древното име на Несебър – Месембрия; имената на реките Искър, Вит, Панега, Струма, Арда, Лом, Тунджа; названието за ‘град’ – дева, съхранено в Девин, Девня, както и в тракийското име на Пловдив – Пулпудева.
С усилията си поколения учени успяват да прибавят към това тракийско наследство още понякога изненадващи днешния българин данни. При сравнение с останалите славянски езици някои български думи се отличават напълно и за тях може да се предполага тракийско влияние.
Такъв е случаят със съществително катерица и с глагола катеря се. И двете думи днес се възприемат като домашни. Но древното славянско название на катерицата е веверица. То е характерно за всички славянски езици. Познато е и на българските диалекти.
Отбелязано е и в старобългарските ръкописи.
Изследванията на специалистите, които търсят произхода на думите, подкрепят като най-вероятна хипотезата, че катерица е тракийска дума. По-точно тракийски е коренът на думата, а наставката -ица е славянска. От своя страна, названието на скокливото и бързо катерещо се животинче е добавило към лексиката на нашия език глагола катеря се.
в. „Аз-буки“, бр. 29, 21 – 27. VII. 2022 г.