Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
н
на
не
ни
но
нр
ну
ню
ня
ни
нибелунги
нива
нивга
нивелационен
нивелация
нивелир
нивелирам
нивелиране
нивелировка
ниво
нигде
нидерландски
ние
ниедин
нижа
нижа се
низ
низа
низам
низане
низвергвам
низвергна
низвъргвам
низвъргна
низина
низко
низкопоклонен
низкопоклонничество
низкопоклонство
низов
низост
низпадам
низпадна
низходен
низходящ
низш
низък
ний
нийде
никак
никаквец
никаквица
никакъв
никел
никелирам
никелиран
никелиране
никелировка
никелов
никна
никнене
никога
никогаж
никого
никой
николко
ником
никому
никотин
никотинов
никулден
никулденски
никъде
нима
нимба
нимфа
нине
нирвам
нирвам се
нирвана
нирване
ниркам
нирна
нирна се
нисичък
ниско
нискостеблен
нискочестотен
нисък
нит
нито
нитрат
нитроглицерин
нитроцелулоза
нихилизъм
нихилист
нихилистичен
нихилистически
нихилистка
ницшеанец
ницшеански
ницшеанство
ничий
ничком
ниша
нишадър
нишадърен
нишан
нишесте
нишестен
нишка
нишковиден
нищ
нищелка
нищене
нищер
нищета
нищи
нищичко
нищо
нищожен
нищожество
нищожност
нищя
нищя се

ни1. 1. Вж. ние. 2. При съществителни ‒ дат. за притежание; нашият, нашата, нашето, нашите. Сестра ни. Децата ни.

ни2 частица. При друго отрицание (не, няма, без да) ‒ за усилване на отричането; нито. Цели три месеца по ясното небе се не мярна ни сянка от облаче. Елин Пелин. Вълчан не продума ни дума. Йовков. Същият са вироглавец, не си се променил ни на косъм. Нека бъде твоето. Ст. Загорчинов. Да зависи от него, повече ни ден няма да остане. К. Петканов. И няма ни спомен далечен / от дивата степна печал. Вапцаров. Без да се бави ни минута, той се завърна у дома си. Вазов. || За подчертано отрицание на нещо (обикн. в елиптични изречения); нито. Нямам време. Пари имам ла? ‒ Ни стотинка. Ст. Костов. Завалява дъжд, солта се топи... Когато най-сетне дошли, какво да видят: под всяка талига локва, от солта ни помен! Йовков. || За изразяване на забрана (в елиптични изречения). Старецът я пресече сърдито, със светнали от ярост очи: ‒ Ни дума повече! Тя е проклета от мене. Вазов. Мъже, жени, / народ, / ни крачка назад. Вапцаров. □ Ни в едно време, ни в туй, ни в онуй време (диал.) ‒ в неудобен, в неподходящ момент, в никакво време. Къде така в на едно време си тръгнала? Орлин Василев. Ни един ‒ а) Никой. Юнаците спяха без гроб, без завивка / на връх планината. Ни един от тях / боя не остави, не усети страх. Вазов. б) Никакъв. По пътищата... не се мяркаше ни един човек. Елин Пелин. Ни най малко ‒ никак, съвсем не. И той се не сети за примката? ‒ Ни най-малко. Вазов.

ни3 съюз. За съединяване на еднакви части в изречението или на прости изречения: а) ни... ни, ни... нито ‒ при последователно изреждане на предмети, лица или действия, които се отричат и същевременно подчертават; нито... нито. Ни слънцето, ни шумът, ни минувачите, ни животът, който закипя около му, не го заинтересува. Вазов. Нивга майка нежна първенеца свой / тъй не е гледала, ни младий герой / първите си лаври, ни поетът мрачен / своя идеал нов, чуден, светлозрачен! Вазов. Ни дъжд, ни сняг ще вали. Йовков. Ни пъдпъдък се обаждаше, ни чучулига пееше над главата ми. Елин Пелин. Ни соколите му се ваят по небето, ни загарите лаят. Ст. Загорчинов. б) ни... ни ‒ когато се отричат еднакво две противоположни възможности, които взаимно се изключват. Съдията, въпреки съдебната практика, не щя да чуе ни обвинение, ни защита, а издаде присъда. Вазов. Никого няма да пуснете ни да влезе, ни да излезе / ‒ заповяда той. Вазов. В него нямаше ни мрачният огън на Динко, ни ледената студенина на Лукан. Дим. Димов. Тая черна мисъл я обзе цялата и не даваше ѝ мира ни дене, ни ноще. Влайков. || Разг. ни... ни ‒ при посочване на средно положение чрез отричане на две крайни, противоположни възможности. Намерили го ни жив, ни мъртъв. Едвам помръдва и диша. Елин Пелин. Дакито обикновено ставаше ни рано, ни късно. Вазов. Името на загубения беше Обряд ‒ мъж ни млад, ни стар. Ст. Загорчинов. в) Рядко. не... ни ‒ при подчертаване на нещо, което се отрича; и не. Излязъл из къщи, загубил се, та се не чул, ни видял.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.