Речник

ни¹. 1. Вж. ние. 2. При съществителни ‒ дат. за притежание; нашият, нашата, нашето, нашите. Сестра ни. Децата ни.

ни² частица. При друго отрицание (не, няма, без да) ‒ за усилване на отричането; нито. Цели три месеца по ясното небе се не мярна ни сянка от облаче. Елин Пелин. Вълчан не продума ни дума. Йовков. Същият са вироглавец, не си се променил ни на косъм. Нека бъде твоето. Ст. Загорчинов. Да зависи от него, повече ни ден няма да остане. К. Петканов. И няма ни спомен далечен / от дивата степна печал. Вапцаров. Без да се бави ни минута, той се завърна у дома си. Вазов. || За подчертано отрицание на нещо (обикн. в елиптични изречения); нито. Нямам време. Пари имам ла? ‒ Ни стотинка. Ст. Костов. Завалява дъжд, солта се топи... Когато най-сетне дошли, какво да видят: под всяка талига локва, от солта ни помен! Йовков. || За изразяване на забрана (в елиптични изречения). Старецът я пресече сърдито, със светнали от ярост очи: ‒ Ни дума повече! Тя е проклета от мене. Вазов. Мъже, жени, / народ, / ни крачка назад. Вапцаров. □ Ни в едно време, ни в туй, ни в онуй време (диал.) ‒ в неудобен, в неподходящ момент, в никакво време. Къде така в на едно време си тръгнала? Орлин Василев. Ни един ‒ а) Никой. Юнаците спяха без гроб, без завивка / на връх планината. Ни един от тях / боя не остави, не усети страх. Вазов. б) Никакъв. По пътищата... не се мяркаше ни един човек. Елин Пелин. Ни най малко ‒ никак, съвсем не. И той се не сети за примката? ‒ Ни най-малко. Вазов.

ни³ съюз. За съединяване на еднакви части в изречението или на прости изречения: а) ни... ни, ни... нито ‒ при последователно изреждане на предмети, лица или действия, които се отричат и същевременно подчертават; нито... нито. Ни слънцето, ни шумът, ни минувачите, ни животът, който закипя около му, не го заинтересува. Вазов. Нивга майка нежна първенеца свой / тъй не е гледала, ни младий герой / първите си лаври, ни поетът мрачен / своя идеал нов, чуден, светлозрачен! Вазов. Ни дъжд, ни сняг ще вали. Йовков. Ни пъдпъдък се обаждаше, ни чучулига пееше над главата ми. Елин Пелин. Ни соколите му се ваят по небето, ни загарите лаят. Ст. Загорчинов. б) ни... ни ‒ когато се отричат еднакво две противоположни възможности, които взаимно се изключват. Съдията, въпреки съдебната практика, не щя да чуе ни обвинение, ни защита, а издаде присъда. Вазов. Никого няма да пуснете ни да влезе, ни да излезе / ‒ заповяда той. Вазов. В него нямаше ни мрачният огън на Динко, ни ледената студенина на Лукан. Дим. Димов. Тая черна мисъл я обзе цялата и не даваше ѝ мира ни дене, ни ноще. Влайков. || Разг. ни... ни ‒ при посочване на средно положение чрез отричане на две крайни, противоположни възможности. Намерили го ни жив, ни мъртъв. Едвам помръдва и диша. Елин Пелин. Дакито обикновено ставаше ни рано, ни късно. Вазов. Името на загубения беше Обряд ‒ мъж ни млад, ни стар. Ст. Загорчинов. в) Рядко. не... ни ‒ при подчертаване на нещо, което се отрича; и не. Излязъл из къщи, загубил се, та се не чул, ни видял.