низпàдам, -аш, несв.; низпàдна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Поет. Рядко. Падам, спускам се, провисвам се надолу. Застоя се тя и се преви / и ей низпада излеком лазурний / воал. П. П. Славейков. И дигна тя глава. Талази смолни / низпадаха в безредна красота. Яворов.
|