Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
н
на
не
ни
но
нр
ну
ню
ня
ни
нибелунги
нива
нивга
нивелационен
нивелация
нивелир
нивелирам
нивелиране
нивелировка
ниво
нигде
нидерландски
ние
ниедин
нижа
нижа се
низ
низа
низам
низане
низвергвам
низвергна
низвъргвам
низвъргна
низина
низко
низкопоклонен
низкопоклонничество
низкопоклонство
низов
низост
низпадам
низпадна
низходен
низходящ
низш
низък
ний
нийде
никак
никаквец
никаквица
никакъв
никел
никелирам
никелиран
никелиране
никелировка
никелов
никна
никнене
никога
никогаж
никого
никой
николко
ником
никому
никотин
никотинов
никулден
никулденски
никъде
нима
нимба
нимфа
нине
нирвам
нирвам се
нирвана
нирване
ниркам
нирна
нирна се
нисичък
ниско
нискостеблен
нискочестотен
нисък
нит
нито
нитрат
нитроглицерин
нитроцелулоза
нихилизъм
нихилист
нихилистичен
нихилистически
нихилистка
ницшеанец
ницшеански
ницшеанство
ничий
ничком
ниша
нишадър
нишадърен
нишан
нишесте
нишестен
нишка
нишковиден
нищ
нищелка
нищене
нищер
нищета
нищи
нищичко
нищо
нищожен
нищожество
нищожност
нищя
нищя се

нѝзък, -зка, -зко, мн. -зки, прил. 1. Нечестен, долен, подъл. Ако за нея разбираш, то аз ти казвам, че си клеветник и низък челяк! ‒ извика студентът. Вазов. Низка твар. 2. Свойствен, присъщ на долен, подъл човек. Тоя човек играе низка роля. Низки инстинкти. Низка завист.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.