|
нѝва, мн. нѝви и нивя̀, ж. 1. Място вън от селище, засято, засадено обикновено с житни растения или слънчоглед, тютюн и др. Радост ‒ пролет. / Слънце грей, / златен клас на нива зрей. Яворов. Под мене неизгледно се поле простира, / пропъстрено с ливади буйни и нивя. К. Христов. Слънчогледова нива. Тютюнева нива. 2. Житните растения, с които е засято такова място. Навред из узрелите нивя в полето се белееха групи жътвари и жътварки. Елин Пелин. Червеният корпус на вършачката блещеше сред зелените ниви. Йовков. По ридовете насам шумят избуяли ниви. П. Ю. Тодоров. Пожъната нива. Изкласила нива.
|