|
нѝчий, -ия, -ие, мн. -ии, отриц. местоим.-прил. 1. Който не принадлежи на никого. На мене е обречено сърце ти: / то ще е мое ‒ или ничие! П. П. Славейков. Тази къща днес е моя, утре твоя, в други ден ‒ ничия. Чудомир. 2. Който не изхожда от никого, не се отнася до никого. Сама, без ничия помощ, беше извела челядта си из гъстия страшен буренак. Йовков. При това не беше се бъркал в селските борби, та не вземаше ничия страна. Влайков. Първата представа за убития воевода, за пушките,... вълците и соколите не можеше да се избие от ничия глава. Г. Караславов.
|