|
нищòжество, мн. -а, ср. 1. Само ед. Крайна незначителност. Струваше му се, че нахалството на този двуметров огняр е преминало границата на търпимото и само карцерът би го върнал към войнишкото съзнание за собственото му нищожество. Д. Добревски. Защо се увираш дето не ти е мястото? Свивай си парцалите с твоето нищожество. Вазов. || Нищожно състояние, положение. Фаворитизмът бе издигнал тоя развален човек, тоя тъмен несретник от нищожеството до това високо положение. Вазов. 2. Съвършено незначителен, нищожен човек. Такива ли бяха в окопите? Не! Там бяха хора българи. Сега ‒ нищожества. Стаматов.
|