|
низинà ж. 1. Ниско място на земната повърхнина. Из ближните ливади, вълнообразно наклонени към речната низина, едва доловимо долетяха гласове на закъснели воловарчета. Ц. Церковски. Прекоси непожънатата нива, слезе в низината и легна на гръб срещу слънце. К. Петканов. 2. Само мн. Прен. Остар. Най-ниските (бедните и непросветени) обществени слоеве. Борис беше студен и жесток към хората..., излязъл от низините, съзнаваше опасността от бунта на гладните. Дим. Димов. Той смяташе, че трябва да се работи и да се работи упорито, къртовски, да се работи сред самите народни низини. Г. Караславов.
|