Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
н
на
не
ни
но
нр
ну
ню
ня
ни
нибелунги
нива
нивга
нивелационен
нивелация
нивелир
нивелирам
нивелиране
нивелировка
ниво
нигде
нидерландски
ние
ниедин
нижа
нижа се
низ
низа
низам
низане
низвергвам
низвергна
низвъргвам
низвъргна
низина
низко
низкопоклонен
низкопоклонничество
низкопоклонство
низов
низост
низпадам
низпадна
низходен
низходящ
низш
низък
ний
нийде
никак
никаквец
никаквица
никакъв
никел
никелирам
никелиран
никелиране
никелировка
никелов
никна
никнене
никога
никогаж
никого
никой
николко
ником
никому
никотин
никотинов
никулден
никулденски
никъде
нима
нимба
нимфа
нине
нирвам
нирвам се
нирвана
нирване
ниркам
нирна
нирна се
нисичък
ниско
нискостеблен
нискочестотен
нисък
нит
нито
нитрат
нитроглицерин
нитроцелулоза
нихилизъм
нихилист
нихилистичен
нихилистически
нихилистка
ницшеанец
ницшеански
ницшеанство
ничий
ничком
ниша
нишадър
нишадърен
нишан
нишесте
нишестен
нишка
нишковиден
нищ
нищелка
нищене
нищер
нищета
нищи
нищичко
нищо
нищожен
нищожество
нищожност
нищя
нищя се

нѝсък, нѝска, нѝско, мн. нѝски, прил. 1. Който има малка височина или ръст, който не е висок. Противоп. висок. Младата жена, която влезе, не беше нито висока, нито ниска. А. Гуляшки. Ниската, схлупена къщурка, измазана с бяла пръст, се усмихваше на съседните чардаци. К. Петканов. Ниско чело. Ниски токове. 2. Който се намира или се извършва на неголяма височина. Прииждаха ниски тежки облаци. Д. Добревски. Ниското слънце започна да се забулва с мъгла. Дим. Димов. Ниско летене. 3. Муз. За тон ‒ който има малък брой трептения. Нисък регистър. || За глас, смях, шум и под. ‒ тих, слаб. Хаджи Смион помълча няколко секунди и после пак попита с нисък глас. Вазов. Тая глъчка беше сега по-ниска и по-задавена. Йовков. 4. Прен. Който е под средното равнище, под средната норма; неголям. Ниски цени. Ниска температура. Ниски добиви. □ Нисък поклон ‒ поклон почти до земята.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.