|
нѝкакъв, -ква, -кво, мн. -кви, отриц. местоим.-прил. 1. В отрицателни изречения ‒ за засилване на отричането или за пълно отричане. Застудяваше вече, а той нямаше в малката си стаичка никаква печка. Г. Караславов. Бях на осемнадесет години. Нямах никакви грижи. Елин Пелин. Някои разправяха, че глухонемият не е никакъв глухоням, нито е от манастир. Г. Караславов. Тя не е никаква артистка. 2. Разг. Пренебр. Лишен от всякакви ценни качества; негоден, нищожен, лош. Те живееха накрай града, по-напред в една пуста воденица, а по-после в една никаква колиба с продънен покрив и разбити прозорци. Вазов. У-у, какъв ви е такъв никакъв бирникът ‒ засмях се аз. Г. Райчев. □ В никакъв случай ‒ невъзможно, недопустимо; изключено. За нищо и никакво (разг.) ‒ без сериозна, значителна причина. Такова капризно дете беше ‒ сърдеше се и плачеше за нищо и никакво. Йовков. Нищо и никакъв (разг.) ‒ незначителен, нищожен, малък, лишен от ценни качества. А каква беше дядо Цоновата воденица? Нищо и никаква къщурка, ниска, схлупена. Йовков. Няма те никакъв (разг.) ‒ съвсем не идваш, не може да те намери човек. Аз ходих да диря телето, че вчера някъде се е загубило, па го няма никакво. Влайков.
|