Речник

нѝто¹ частица. В отрицателни изречения ‒ за усилване на отричането; дори, даже, дори и, даже и. Божан... уверяваше всички... че баща му няма нито стотинка готови пари. Елин Пелин. Не бива да изгубваме нито минута. В. Друмев. Не мисля да ги държа нито час. Йовков. || За отричане на нещо и за подчертаване на отричането; дори не, даже не, съвсем не. Чичо Марин знаеше твърдоглавството на Бойча, затова нито се опита да го задържи. Вазов. Ужас бе парализирал силите им, та нито им минуваше през ума мисъл за бягане. Вазов. В града той нито попита на каква цена върви житото. Йовков. || За изразяване на забрана. Чакай Митруш. Нито дума за това никъде и никому. Д. Добревски. Нито стъпка повече назад! ‒ решиха те. Ем. Коралов. □ Нито един ‒ а) Никой. Нито един от тях не дойде. б) Никакъв. Нямаше нито един посетител.

нѝто² съюз. 1. За съединяване на еднакви части в изречението или на прости изречения: а) нито... нито, ни... нито ‒ при последователно изреждане на предмети, лица или действия, които се отричат и същевременно подчертават; ни... ни. Ба, винцето го бива..., но аз нито за него, нито за яденето, нито за сенцето пара не ти вземам. Вазов. На хорото не излизаше нито Еньо, нито Цвета. Елин Пелин. Та защо да са негови (жълтиците)? Нито е орал, нито копал, за да ги спечели. К. Петканов. б) не... нито и нито... нито ‒ когато се отричат еднакво две противоположни възможности, които взаимно се изключват; понякога близко по значение до или. Времето хвърчи, не го е грижа / кому тежи, нито кому е леко. П. П. Славейков. Не съм елен да прескоча, / ... / нито пиле ‒ да прехвръкна. К. Христов. Не оставят булката нито бърже, нито полека да върви. Погов. 2. За присъединяване на части в изречението или на прости изречения ‒ при допълване или подчертаване на нещо, което се отрича; и не. Тя Стефчова не обичаше, нито беше възможно да го обикне. Вазов. Нищо още се не показваше по пътя, нито по полето. Вазов. Не, не, не е хубаво, нито е пък прилично. Вазов.