|
нѝе, вин. нас, кратка форма ни, удвоено нас ни, дат. нам (рядко), кратка форма ни, удвоено нам ни, лично местоим. 1 л. мн. 1. Употребява се от лицето, което говори, за да означи няколко или много лица, включително и себе си. Ние сме клисурци, аз и жената. Вазов. Но кълни, майко, проклинай / таз турска черна прокуда, / дето нас млади пропъди / по тази тежка чужбина. Ботев. Само той от нас прозре / истина една в живота ‒ / по-добре е да умреш, / вместо да живееш скотски. Вапцаров. Нам трябва не господар, а свобода и човешко равенство. Вазов. 2. Книж. Аз ‒ употребява се когато авторът говори за себе си. По-нататък ние ще се спрем по-подробно на този въпрос. □ Къде нас (диал.) ‒ към нашата къща, нашия дом, към (в) нашия край. Надвечер намини къде нас да ти напълня престилката с круши. К. Петканов. Между нас казано, между нас да си остане (разг.) ‒ израз за предупреждаване събеседника да не говори другиму това, което му се съобщава. По нас (диал.) ‒ в нашата страна; в нашия край, в нашия град, село. Каквото ти сега казах, от просто сърце го казах. Тъй се по нас говори и от род се на род предава. Ст. Загорчинов. У нас ‒ в нашия дом, в нашия край, в нашата страна. Днес обаче вий сте наш гост и ще обядвате у нас. Ал. Константинов. Малко ли хубави чешми има у нас. Влайков.
|