|
нѝшка ж. 1. Дълъг тънко източен конец, обикн. в тъкан. Извади бели ръкави с копринени нишки, раздипли ги и наведе черните си очи над тях, залови се да ги поръби. К. Петканов. Аз предях ленени нишки от сутрин до вечер под старата смоковница на двора. Ст. Загорчинов. Нишките на това платно не са еднакво дебели. 2. Предмет, израстък с форма на конец. Сребърни нишки. Нишка по корените. 3. Прен. Обединителна линия, връзка. Мислите подскачаха в съзнанието му, светваха, губеха се и той с мъка следеше разпокъсаната им нишка. А. Гуляшки. Двамата седят така, свързани вече е невидимите нишка на близкото роднинство. Св. Минков. □ Червена нишка (книж.) ‒ за мисъл, идея и пр.; нещо, което се отделя, изпъква ясно, отчетливо, господства.
|