|
нѝедин и нèден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Диал. Обикновено в обръщение или в приложение, за израз на презрение, възмущение: никакъв, негоден, проклет. Това ти си го направила пак, проклетнице недна! ‒ продължи ядосано чичо Венко. Влайков. Тошо закара пак в града три-четири каруци. И то, магарето недно, трябваше да са доде снощи, а още го няма. Йовков. Един от полицаите препусна край колите и едва не стъпка едно дете. ‒ Господ да те убие, поразнико ниедин! ‒ започнаха да кълнат жените. Дим. Ангелов. □ По ниедно време ‒ в неподходящ, неудобен момент.
|