нѝжа, -еш, мин. св. нѝзах, несв., прех. 1. Надявам на конец, тел и др. еднакви дребни предмети: нанизвам. Мене повярвай, послушай, / да си намериш късмета; бяла ханъма да станеш, / ... / в светли хареми да седиш, / жълти жълтици да нижеш. П. Р. Славейков. Джанина седи на една табуретка и ниже корали. К. Христов. Нижа чушки. Нижа тютюн. || Прехвърлям, премествам едно по едно зърна на броеница. За тебе работа ли е да седиш из манастирите и да нижеш броеници? К. Петканов. 2. Прен. Бързо и с лекота говоря, пея, пиша нещо; редя. Никой не вярваше, че българин пее ‒ тъй майсторски и с лекота ги нижеше хаджи Пени. Д. Немиров. А късно след полунощ той се примъква в стаята си,... отваря тетрадката си и бърза да ниже стих по стих. П. П. Славейков. нижа се страд.
|