|
низ предл. 1. Диал. За означаване движение по продължението на нещо, надолу по нещо. Противоп. въз. Стремена вече бягаше низ урвата, като правеше грамадни скокове. Вазов. В сумрака по всички пътеки на могилата, низ стърмнините и камънаците, хората бягаха надолу като луда. Елин Пелин. 2. Диал. За означаване движение от вътре навън; из. Гледам: надойде вода, надойде ‒ до стрехата!... па бързи, бързи, също като низ улей. Мих. Георгиев. Малка мома вода вади, / вода вади низ герана, / да полива роено цвете. Нар. пес. 3. Диал. Поет. За означаване движение в границите на дадено пространство без определена посока; из, по, през. Ясна пролет грижно вика, / грижно вика, тихом шета / низ дъбрави и полета. Ас. Разцветников. Нашият болярин се заприказва с гърчето, сприятелиха се и заедно тръгнахме низ гората. Ст. Загорчинов. Шетба шета Марко Прилепчанец, / шетба шета низ Косово поле. Нар. пес.
низ, нѝзът, нѝза, мн. (рядко) нѝзи и нѝзове, нѝза (сл. ч.), м. 1. Нанизани на конец, лико и др. или изплетени на венец предмети. Дребните пиперки на една тояга / низ до низ наредих и турих над прага. Елин Пелин. Низ жълтици. 2. Прен. Редица еднакви, еднородни предмети, неща. От дясно пък беше омайната панорама на синьото езеро, обточено с низ селца и градовце. Вазов. Животът му е низ от подвизи и героични дела.
|