|
нѝкна, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. 1. За растение, зъб, коса и др. ‒ при растежа си се показвам навън; израствам, покарвам. Но често под вековните дървета / отровни гъби никнат и растат. Ив. Бурин. Бяха останали само зидовете на оградата. И една купчина от камъни, от пръст... Дори и коприва беше започнала да никне между тях. Йовков. Дето стъпи, трева не никне. Никне ми зъб. Никне му коса. || Обр. В разведрените, влюбени души на двамата никнеха нови надежди. Йовков. В тъмнината се мяркаха мълчаливо и тайнствено човешки сенки като призраци, които внезапно никнеха из земята и пак потъваха в нея. Елин Пелин. 2. Прен. Обикн. за много на брой неща ‒ появяваме се бързо и в изобилие. Постройките никнеха една след друга, коя от коя по-угледна и по-гиздава. Кр. Григоров. Гробове никнеха на всяка крачка. Йовков. Никнат като гъби след дъжд. □ Дето го не сееш, там никне (разг.) ‒ появява се неочаквано и обикновено нежелано.
|