|
нѝкой, нѝкоя, нѝкое, мн. нѝкои, отриц. местоим. 1. Като същ. само м. р. вин. нѝкого, дат. нѝкому. Нито един човек. Ах, ръка си кой ще турне / на туй сърце, дето страда? / Никой, никой! Ботев. Ако загина на война, / жал никого не ще попари. Дебелянов. Момичето беше станало напоследък много чувствително и като му примъчнееше, плачеше, но никому не казваше. Ст. Ц. Даскалов. 2. Като прил. Нито един; никакъв. Тя се озърна и едвам сега видя, че улицата е пуста и никой човек не минува. Вазов. Народите в никоя страна не искат война. □ В никое време, по никое време (разг.) ‒ в неудобен, в неподходящ момент. Никой път ‒ никога. Вярвай бога, никой път не съм бил опозиция. Ал. Константинов. Нямам си (нигде, никъде) никого (разг.) ‒ нямам ни един близък човек, роднина, приятел. Клето е сираче, / никого си няма. П. Р. Славейков. Той нямаше нийде никого а затова сам се вреждаше към дядо Нойковата челяд. Д. Немиров. По никой начин (разг.) ‒ в никакъв случай; изключено. Да се върнат назад по родните си домове? По никой начин. Г. Караславов.
|