|
нимà частица. Във въпросителни изречения. 1. За учудване, изненада от нещо. Но нима това е всичкото злато на стареца, което мълвата изкарва на хиляди лири? Вазов. И рекъл съм, като се женя, да си избера мома от село. ‒ У! Нима не си женен? Елин Пелин. Вчера бях у Шумкови... те готвят годеж. ‒ Нима? Ст. Костов. В такова угнетено състояние го завари Людмила... В първия миг той не повярва на очите си: нима е възможно да е тя? А. Гуляшки. 2. За изразяване на съмнение, несигурност. Нима до вчера галените надежди, до вчера живите мечти... рухват? Елин Пелин. Нима ще бликне пак в гърди предишната мощ? Дебелянов. 3. За изразяване на възражение, несъгласие, недоволство. Нима ще да е срамота, ако се хвана и аз до някоя мома? Влайков. Във Батак, / нима забравихте кои ни клаха? К. Христов. Нима борбата с мен ще спре? / Но идат дни / щастливи, / мирни. Вес. Георгиев. Ти нима за добро си дошъл ‒ викаше Божан... Разбойник, хайдутин! Елин Пелин.
|