нѝско нареч. 1. На неголяма височина. Противоп. високо. Ниско над глухата степ прелита непозната птица. Св. Минков. || До земята, близо до земята. Вековни буки се изкъртват с трясък / и ляга ниско старата гора. Вес. Георгиев. Покланям се ниско. 2. Тихо, с нисък глас. Двете сестри започваха да си шепнат още по-ниско. Йовков. Макар думите да бяха казани ниско, те звучаха като прокоба, като някакво вещание. Ст. Загорчинов. 3. Прен. Под средното равнище, под средната норма. Той стои ниско в културно отношение.
|