|
ха1 частица. 1. Понякога усилена с частицата де — за подкана към действие; а, хайде, хай. Станке, ха, чедо, кажи там на майка си да постъкми нещо. Г. Караславов. Ха сега да преповторим всичко, каквото научихте до днес. А. Страшимиров. Войникът стои все така, козирува и поглежда Гунка. — Ха де, Гунке, познай кой е този! Г. Райчев. 2. Диал. За запитване — при очакване на отговор или потвърждение; а. Ти ще си ни учител, ха? — попита селянката. А. Страшимиров. Аз плачех, и ти пак ме биеше. Защо, ха? Че какво като съм бъркал в мармалада? Д. Немиров. 3. За усилване: а) При подчертаване на одобрение, задоволство или възражение, несъгласие и под.; а. Метни ямурлука на гърба ми. Ха тъй. Йовков. В село аз съм му помощникът. — Ха, още по-добре. Вазов. Какво има Цвета? — Една хубост! — Ха, и таз добра! — рече учудено Иваница. — Че какво искаш да има? Елин Пелин. б) При подчертаване на желание. Добра ти е срещата, куме Ха дано стане това, дето съм намислила. Кр. Григоров. || При поздрави и благопожелания; хай, хайде. Ха добре дошъл! Къде да поседнем, под чардака ли? Йовков. Ха нека да е на добър час! — додаде и той. Влайков. Ха добро утро! — каза той с гърлен, прегракнал глас. А. Гуляшки. 4. За посочване на близко, но неосъществено действие в миналото; тъкмо, без малко. „Сега му е мястото“, си рекох аз и ха да зина да му продумам за това, той току ме превари. Влайков. Едно (куче) прескочи високия зид и ха да го ръфне за крачолите. Ст. Ц. Даскалов. 5. В сказуемна функция — изразява движение, което настъпва веднага, непосредствено след някакво действие. Копита чаткат и о камъните светват, / па ха из портите. К. Христов. 6. Като съюз. Повторена ха ха — свързва еднакви части и изречения: а) При посочване на последователни, сменящи се действия или възможности, обикн. предполагаеми; бе бе, бре бре. Тръгваме един ден по Мътница с цялата наша вярна-сговорна дружина раци да ловим. Ха тук раци, ха там раци — увлякохме се, забравихме се, не усетихме кога заръмя ситен дъждец. О. Василев. Тук бутне Мечо, там муцуна навре. Ха това колело да спре, ха тоя ремък да попипне. Ем. Станев. Та заприказвах аз с него за туй, за онуй. И ха насам, ха натам, разнищи се тогава цялата работа. Св. Минков. || При подчертаване, че не се сбъдва нещо очаквано; а. И ха сега да се пусне, ха още след малко да се пусне, па се не пущаше. Влайков. Ха да дойде, ха да дойде, няма го. Де ли отиде? Йовков. Чакахме известие — ха днес, ха утре. Душата ни излезе. Ст. Костов. б) За изразяване на неизбежно следствие при допускано условие. Не казва нищо повече; колкото и да го пита жената. Знае той — ха кажеш, ха се разчуло. П. Спасов. Ха дума дал, ха душа дал. Погов.
ха2 и хаа междум. 1. За израз на изненада, учудване. Пенчо не е пристигнал още. — Ха! — извика учуден Стаменко. Вазов. Ха! ти си се насмукал нейде. Вазов. — Ха! — хлъцна от учудване дядо Пейо. Какво щеше да бъде, ако беше жива Антица? Йовков. 2. За израз на приятно или неприятно чувство (задоволство, недоволство и под.). Ама хаа! Това е имот бе, Тричко, не са трици. Ст. Ц. Даскалов. Ха! — сопна му се Султана и така го погледна, че приказката му спря на гърлото недоизречена. Дим. Талев. 3. Повторена — за предаване на силен смях. Ха, ха, ха — следваше той да се смее неудържимо. Вазов. □ Ха-ха — хи-хи (разг.) — лекомислено прекарване на времето си със смях и закачки. Загрижена, мълчи, с никого не се закача. Не е като по-рано, с когото завърне ха-ха — хи-хи. А. Каменова.
|