Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
х ха хв хе хи хл хм хо хр ху хъ	ха хабеж хабен хабер хабилитационен хабилитация хабилитирам се хабилитиране хабя хава хавайски хаван хавлия хавра хадей хаджи хаджийка хаджийски хаджилък хаджия хазаин хазайка хазайски хазарт хазартен хазна хазяин хазяйка хазяйнича хазяйничене хаир хаирлия хаирсъз хаирсъзин хаирсъзка хай хайван хайвер хайверен хайде хайдук хайдукиня хайдуклук хайдут хайдутин хайдутка хайдутлук хайдутски хайдутство хайдутувам хайдутуване хайдутяга хайдушки хайка хайкаджия хайлаз хайлазин хайлазка хайлазлък хайлазувам хайлазуване хайлайф хайлайфен хаймана хайманувам хаймануване хайта хак хакам хакане хаквам хакване хакна хал хала халал халат халба халва халваджийски халваджийство халваджия халвен халетина хали халиф халифат халифски халище халка халосам халосам се халосан халосано халосвам халосвам се халосване халосен халосия халосник халосница халтав халтаво халтавост халф халюцинация халюцинирам халюциниране хам хамалин хамаллък хамалски хамалство хамалувам хамалуване хамам хамбар хамбургер хамелеон хамелеонски хамелеонство хамсиен хамсия хамут хан хангар ханджар ханджийка ханджийски ханджийство ханджия хански ханство ханш ханъма ханъмски хаос хаосен хаотичен хаотически хаотично хаотичност хап хапане хапвам хапване хапка хаплив хапливо хапливост хапльо хапна хапсана хапус хапче хапя харакири характер характерен характеризирам характеризирам се характеризиране характеристика характеристичен характеристично характерно характерност харам харамийски харамийство харамия харания харач харба харбалия харбия хардал хардалия хардуер харем харемлък харемски харен харесам харесам се харесвам харесвам се харесване харзувал харижа харизвам харизване харизма харман харманджийка харманджийски харманджия хармански хармонизация хармонизирам хармонизиране хармоника хармонирам хармониране хармонист хармониум хармоничен хармонически хармонично хармоничност хармония харно харо харосам харосвам харосване харпун харпунер харта хартиен хартийка хартишка хартия харч харча харчене харчлък харчовит хас хасе хасен хастар хастарен хастарлък хасър хаталък хатихумаюн хатишериф хатър хатърджийка хатърджия хауса хафтайм хахамин хаша хашево хашиш хаят	хабя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Изразходвам нещо в неоправдано голямо количество напразно или с малка полза. Като запали заран пещта, в нея ще втикне едно или две гърнета да си сготви, та да не кладе други огън на огнището и да не хаби дърва. Влайков. Янко и сестричката му останаха на тъмното. Бяха си научили уроците и не запалиха другата лампа, да не хабят газ. Ем. Коралов. Кирките бързо се подбиха, трябваше да удрят силно и да хабят много сили. М. Марчевски. 2. Правя нещо да стане несполучливо, негодно, поради неумение или невнимание; развалям. Тази шивачка не шие добре, често хаби плата. \|\| Развалям, повреждам. Плеснивата бъчва виното хаби. Погов. 3. Правя да стане тъп, негоден за употреба; изтъпявам (за остър предмет). В яките ризници от плетените железни жици и в кованите шлемове стрелите се чупеха като стъклени, мечовете хабеха своите острия. Ст. Загорчинов. хабя се страд. □ Хабя времето си (дните си) — оставям времето да мине, да изтече напразно, пропилявам времето си. Хабя нерви — дразня се напразно. Хабя си думите (разг.) — говоря напразно, безполезно.

Речник