хàпя, -еш, мин. св. -ах, несв. 1. Наранявам, като стискам със зъби. Можеш ли да се сърдиш на кучето, което пази стадо овце, ако се спусне да те хапе? Влайков. || Стискам със зъби. Станка се засрами, изчерви се и започна да хапе меката си устна. Г. Караславов. Малкият пишеше, хапеше молива. Д. Добревски. || Обр. А туй, / че със вълчи зъби / студеният вятър ни хапе / и като тежки / сачми / те бият смразените капки? Вапцаров. 2. За муха, насекомо — жиля, бода. Мухите, като че догадили промяна на времето, хапеха немилостиво. Ц. Церковски. 3. Прен. Засягам с думи; уязвявам. Със присмех ме не срещай, / с шеги ме не хапи. Елин Пелин. хапя се възвр., страд. и взаим. □ Хапе ме (диал.) — сърби ме. Глава ме хапе и нямам време да я умия. И. Волен.
|