хайду̀тин, мн. хайду̀ти, м. (тур.). 1. Истор. Народен закрилник и борец с оръжие в ръка срещу турските потисници през време на робството. Водил бе Чавдар дружина / тъкмо до двайсет години, / и страшен беше хайдутин / за чорбаджии и турци, / ала за клети сиромаси / крило бе Чавдар войвода! Ботев. 2. Крадец, разбойник. Конете ми ги няма. Конете си искам аз, от тебе ги искам, знам те аз. Хайдутин с хайдутин! Аз ще те науча тебе! Йовков. Ти нима за добро си дошъл — викаше Божан. — И ръка ще вдигаш, а! Разбойник, хайдутин! Елин Пелин.
|