|
хàйка ж. (тур.). 1. Подгонване и преследване на дивеч от група ловци. Открих скривалището на двата вълка. Още утре ще им устроя хайка. О. Василев. Понесоха се викове като при хайка, през време на която ловците са дигнали някой вълк и насърчават кучетата си след него. Дим. Ангелов. 2. Група от ловци, които обграждат място с дивеч и с викове го подгонват и преследват. Кървавите им (на вълците) нападения дотегнаха най-после на селяните, излезе хайка да ги прогони. Йовков. 3. Прен. Организирано преследване на някого. Като оловния здрач, който вече се спущаше, тежеше настроението на хората, изтръпнали, възмутени от хайката за хора. Д. Добревски. 4. Прен. Организирана група от хора, която с оръжие преследва някого; потеря. Цяла нощ полицейски хайки търсиха из къщите, блокираха цели квартали, но от беглеца нямаше нито следа. Ем. Коралов. При едно сражение с полицейските хайки момчето видя как един от партизаните падна убит. Ужас скова краката му. Дим. Ангелов.
|