хабèр м. (араб.). Диал. Вест, известие. Ден се мина, друг настана, / хабер дойде от Балкана: / стара майка да се стяга, / син си иде с булка млада. Ц. Церковски. Той получи хабер Рада го викаше да слезе в село. Йовков. □ Нямам (си) хабер за (от) нещо (разг.) — а) Нищо не зная за нещо. Нима така ще я караме — ти да си тровиш душата, а пък тя и хабер да си няма за това! Влайков. б) Нищо не разбирам от някаква работа; не умея. Хабер няма от бояджийство.
|