харманджѝя, -та, мн. -ѝи, м. 1. Работник на харман по вършитба. Сега там се търсеха работни ръце и от всички близки села се изреждаха било като постоянни слуги, било като временни работници — косачи, копачи, жетвари и харманджии. Йовков. Диканите пуснаха, добитъкът се пръсна из стърнищата на паша, харманджиите прибраха и огребаха харманите. К. Петканов. 2. Спец. В тютюневата индустрия — майстор специалист, който приготвя хармани (в 7 знач.).
|