хап, хàпът, хàпа, мн. хàпове, хàпа (сл. ч.), м. (араб.). Лекарство във вид на топче, което се гълта. Вие продължавайте да ѝ давате още от хаповете. Вазов. □ Горчив хап — неизбежно неприятно преживяване. Сватбата стана скоро, но без особено въодушевление, поради скритото недоволство на бащата. От своя страна Матей смяташе, че старият предприемач ще преглътне горчивия хап и ще се примири. Л. Стоянов.
хап междум. Рядко. Звукоподражание за израз на хапване, лапване. Хап! — улови Шаро залъка във въздуха, тракна два пъти със зъби и го глътна. Дим. Талев.
|