хàрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. (гр.). Диал. Добър, хубав. И ожениха стринини Венковичини Цанка. Хората, дето тя отиде, бяха харни люде. Влайков. Харен момък беше Миньо, паметлив. Г. Караславов. Славкина майка вдовица / премени сина Добрина, / със нова харна премяна. Ц. Церковски.
|