хайманà м. и ж. (тур.). Диал. Безделник, скитник, нехранимайко. Казакът знаеше, че Елпезето имаше някакъв ученик в Пловдив, прахосник и хаймана. Чувал беше да приказват, че баща му напразно си харчел парите. Г. Караславов. Та кой би уйдисал / на хаймани по ума? Да бунтува? П. П. Славейков.
|