|
хазнà ж. (араб.). Диал. 1. Остар. Държавно парично съкровище. Той ни въведе в почетната стая, дето първенците правеха заседанията си, когато решаваха въпроси общински, свързани с интересите на хазната. Вазов. Тук Добри и дружината му си делиха царската хазна, обрали я бяха в боаза. По десет феса алтъни им се паднаха. Йовков. 2. Вързоп с пари. Азе конче имам, либе, / девет друми зная / и си пари имам, любе, / девет хазни злато. Нар. пес.
|