хаѝр м. (араб.). Диал. Добро, добрина, благодеяние. В главата му, неусетно за самия него, се роди мисълта, че трябва да направи хаир, трябва да помогне на тоя беден селянин. П. Спасов. Хаир да не видиш! Клетва. □ На хаир — на добро, на благополучие, на щастие. Тя подаде кафето на султана и в смущението си го разля. — Няма нищо, на хаир е! Йовков. Нека да е на хаир, момчета! Всяко начало е трудно. А. Гуляшки.
|