хай частица. 1. За подкана към действие; а, ха, хайде. Хай донеси сега от тригодишното, та ни почерпи за добър път. Вазов. Даскале, хай на конака с мене, вика те беят! Вазов. 2. За усилване: а) При подчертаване на недоволство, съжаление, яд и под.; тю. Хай да се не видеше макар! Де са тия зайци? Йовков. Хай човекът му с човек! Къде е отишъл? Л. Стоянов. б) При подчертаване на желание; ха, а, хайде. Новак си ти, Бойчо, в тоя занаят, но хай дано няма нищо. Вазов. || При поздрави, благопожелания или клетви; ха, хайде. Че то и тук имало сватба! Хай да е честито, да е честито! Ст. Загорчинов. Ще си вървиш ли? Хай много здраве. П. Ю. Тодоров. Хай да ги порази господ с поганци недни! Вазов. 3. В сказуемна функция — изразява движение, което настъпва веднага, непосредствено след някакво действие; ха, хайде. А утре, като му кажеш: марш, напред, запали къщи и хай в Балкана! Вазов.
|