|
хàйде частица. 1. Понякога усилена с частицата де — за подкана към действие; а, ха, хай. Хайде сега, нахрани се, па тръгвай, че виж на — времето се развали. Йовков. Ставайте, момчета! Хайде на работа! Елин Пелин. Хайде де, теглете! — глухо издума най-сетне Момчил. Ст. Загорчинов. 2. За усилване: а) При подчертаване на съгласие, примиряване с известно положение. Аз не пия, ама хайде да не ви скършим хатъра. Смирненски. Хайде с имота си закъсал, потънал си в морето, ама па хич бива ли да утрепеш и добитъка си. Кр. Григоров. б) При подчертаване на желание. Хайде дано я видим и ние! Йовков. || При поздрави и благопожелания. Хайде, хайде, да е честито, Стояне — рекоха селяните. Елин Пелин. Вземи и ти чашата си. Е хайде, наздраве. Ал. Константинов. Хайде лека нощ! в) При глаголи за движение подчертава глаголно действие, което настъпва веднага след друго. Къде ще ходи? Че той не се сдържа в града, щом продаде и хайде — да го няма. Йовков. 3. В сказуемна функция — изразява движение, което настъпва веднага, непосредствено след някакво действие. Па я грабвам, и хайде къде Балкана, наша Стайка подир нас. Вазов. Грабвам шапката и хайде на улицата. Ал. Константинов. 4. За изразяване на възражение, несъгласие, лек укор. Коя е таз Нона? — Хайде де, уж не знаеш! Чунким снощи не ви гледах как бяхте седнали двамцата. Йовков. Хайде, хайде! Да не си отварям устата и аз, бай Вълчане. Йовков. Хайде, хайде! — нахока го старата. — Като станеш съдник на своя къща, прави, каквото си щеш. Г. Караславов. 5. За изразяване на отстъпка или снизходителност. Аз му знам нему цера, ама хайде! Йовков. Щях да запратя чука отгоре му, ама хайде, рекох. Ст. Чилингиров. || За приемане на някакво положение с известна уговорка. Проклети карти, но баща му е крив, пет пари не му дава. Да печели — хайде, а като губи? Ст. Костов. Досега, хайде, пазехме тоя проход. Сега какво ще пазим, щом като войските ни през него ще отиват? Дора Габе.
|