|
хайду̀шки1, -а, -о, прил. Който се отнася до хайдук или е присъщ, свойствен на хайдук.
хайду̀шки2, -а, -о, прил. 1. Който се отнася до хайдутин, който е присъщ на хайдутин (в 1 знач.). Гора зашуми, вятър повее — / Балканът пее хайдушка песен! Ботев. Я надуй, дядо, кавала, / след теб да викна — запея / песни юнашки, хайдушки. Ботев. Сред стаята стоеше Милуш. Неговият Милуш, с хайдушка премяна, с високи бели навои и с кръстосани черни върви на тях. Йовков. Хайдушка дружина. Хайдушко сборище. Хайдушка клетва. 2. Който е присъщ, свойствен на хайдутин (във 2 знач.); разбойнически. Знаеш в какви хайдушки времена живеем. Трябва парите в земята да се крият. А. Каралийчев. Хайдушки поглед. Хайдушко нападение.
хайду̀шки. Нареч. от прил. хайдушки1 и хайдушки2. Те пеят по хайдушки, от сърце! / В очите гневни блясъци преливат / и махат едри, жилести ръце. Вес. Георгиев. След малко скръцна вратата и Маца се провря хайдушки през нея. Ст. Чилингиров.
|