хайлàзин, мн. хайлàзи, м. (тур.). Разг. Мързелив човек; мързеливец, ленивец. Колко пъти казвах на Иван! Ще го направя, ще го измажа, все обещава, хайлазинът му, и все нищо не прави. Г. Караславов. Накарай хайлазина на работа, на ум да те научи. Погов.
|